Пренапиши ме
Пренапиши ме
Сега аз дращя по вратата. Не отваряй…
Нали съм зла и остра. Сърповидна.
На усета тавана се стовари
върху земята ми… Мечти и старо вино.
Потопът те отнесе. Див и хищен.
И острова ти няма как да стигна.
Платната ми събрани. Но те дишам.
На Думите в жестоката енигма.
Сбери звездичките. Дано остане място.
В сърцето ти все някак да се сгуша.
Не се превърна тиквата в каляска.
Но пък ми стигат устни две.
Оазис в сушата…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Георгиева Всички права запазени
