3 авг. 2011 г., 15:29

Преобразяване

825 0 1

 Преобразяване

 

Не бях ли онзи леден вятър, за който може би мечтаеш?

Замръзнала, сънуваше във моите ръце!

Не бях ли онзи ден, през който те видях да плачеш?

Покрила с длани своето лице!

 

Не бях ли онзи спомен, за който късно вечер мислиш?

Загледала се в падаща звезда.

Не бях ли глас във тишината, който чуваш?

Заслушала се мрака  на нощта!

 

Направих всичко, за което ме помоли ти и пожела,

за нищо аз не те излъгах и от теб не скрих!

Но колко близо беше ти до мен, дори и не видя,

че моя свят и себе си преобразих...

но не ти мен, а аз те нараних!

 

Това, което бях за теб, сега го няма

и нищо не остана между нас

освен една дълбока рана,

освен една голяма празнота!

 

В очите ти съм някой друг  и непознат,

но времето и теб самата промени.

Пусни ме да си тръгна, това е нов - различен свят...

И никога след мен не казвай: „Остани”!

„Кой бях аз?”, „Коя си ти?”

 

                                                            12 Януари 2011 година

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Горан Русинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...