Преобразяване
Не бях ли онзи леден вятър, за който може би мечтаеш?
Замръзнала, сънуваше във моите ръце!
Не бях ли онзи ден, през който те видях да плачеш?
Покрила с длани своето лице!
Не бях ли онзи спомен, за който късно вечер мислиш?
Загледала се в падаща звезда.
Не бях ли глас във тишината, който чуваш?
Заслушала се мрака на нощта!
Направих всичко, за което ме помоли ти и пожела,
за нищо аз не те излъгах и от теб не скрих!
Но колко близо беше ти до мен, дори и не видя,
че моя свят и себе си преобразих...
но не ти мен, а аз те нараних!
Това, което бях за теб, сега го няма
и нищо не остана между нас
освен една дълбока рана,
освен една голяма празнота!
В очите ти съм някой друг и непознат,
но времето и теб самата промени.
Пусни ме да си тръгна, това е нов - различен свят...
И никога след мен не казвай: „Остани”!
„Кой бях аз?”, „Коя си ти?”
12 Януари 2011 година
© Горан Русинов Всички права запазени