28 дек. 2005 г., 12:08

Преодолях го!

1.2K 0 7

Дълго чаках да се върнеш,

с очи подпухнали от плач.

Молех се поне внимание да ми обърнеш...

Живота ми потъна в здрач.

Исках нежно пак да ме прегърнеш,

както правеше преди.

Но няма смисъл вече,

няма и мечти.

Остана само болката

,

с която ме проклина ти.

Но стига!Вече стотен път аз плача...

Писна ми!Все след теб да се влача...

Не искам вече извинение!

Не искам твойто съжаление!

Искам само възкресение!

И пак живот със забавление!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елмо Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...