Преодолях го!
Дълго чаках да се върнеш,
с очи подпухнали от плач.
Молех се поне внимание да ми обърнеш...
Живота ми потъна в здрач.
Исках нежно пак да ме прегърнеш,
както правеше преди.
Но няма смисъл вече,
няма и мечти.
Остана само болката
,с която ме проклина ти.
Но стига!Вече стотен път аз плача...
Писна ми!Все след теб да се влача...
Не искам вече извинение!
Не искам твойто съжаление!
Искам само възкресение!
И пак живот със забавление!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елмо Всички права запазени
