9 июн. 2007 г., 22:40

ПРЕПУСКАНЕ

1.3K 0 5
 

         П Р Е П У С К А Н Е


Гали ме вятърът, птиците махат ми

- шепне ми тихо денят.

Колко е хубаво със вас, приятели

- спътници верни за път!

Лудо препускаме

- пулсират нозете ми,

в струна е моята плът.

Примамлив и приказен,

вечно различен

- върти се край мен светът!

Бързайте, бързайте, мои приятели,

с вас искам да съм сега.

Кратък е пътят ми,

а там в отвъдното

- аз ще остана сама...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тонка Янакиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...