Препускане
Препускат лудо дивите коне
и спират в здрача за почивка.
Така все тичма моето сърце
със обич, трепет в мене скрито.
Как времето лети! Не съм сама
щом обичта си пазя още
към скъпите ми - няма ги, но тя
в съня ми даже пари нощем.
И тичам в стих със дивите коне!
Нощта събудена се мръщи.
Препуска лудо моето сърце!
Ще спре ли уморено - също...
А до тогава аз ще пиша стих
и ще събуждам някой още
оставил ми в живота светъл миг!
Знам - буди го въздишка нощем...
Животът е препускане напред!
Препускане до изнемога!
Добро и зло се сменят те навред,
обичам ли и искам, мога!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ани Иванова Все права защищены
