26.04.2024 г., 22:38 ч.

Препускане 

  Поезия » Друга
188 1 3

Препускат лудо дивите коне
и спират в здрача за почивка.
Така все тичма моето сърце
със обич, трепет в мене скрито.

Как времето лети! Не съм сама
щом обичта си пазя още
към скъпите ми  - няма ги, но тя
в съня ми даже пари нощем.

И тичам в стих със дивите коне!
Нощта събудена се мръщи.
Препуска лудо моето сърце!
Ще спре ли уморено - също...

А до тогава аз ще пиша стих
и ще събуждам  някой още
оставил ми в живота светъл миг!
Знам - буди го въздишка нощем...

Животът е препускане напред!
Препускане до изнемога!
Добро и зло се сменят те навред,
обичам ли и искам, мога!

© Ани Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??