Препускат запрашали листи
към изгубеното ми съзнание,
душата ми е мисъл -
дарена с дихание.
Препускат забранени образи
към заключеното ми сърце,
там, под ангелски криле, откриваш
душата на едно дете.
Препускат мълчаливи залези
към диамантените ми очи,
връхлита в мене океан от истини
и време не оставя за мечти.
© Радосвета Петрова Все права защищены