danisab (Ниела Вон)
214 312
17 мая 2008 г., 22:11

Прераждане 

  Поэзия
584 0 9

Като престанеш да дишаш разбираш,

че всичко било е усукано

от простите нишки на лирата,

която във вакуум засмукана

е пяла: "Животът е песен,

за  всекиго има си ниша."

За хората старата песен

поколенията са преписали.

Аз май не успявах

 да стигна до верните тонове.

Нотни минути сглобявах,

а те се израждаха в стонове.

И тях на пианото сложих,

декоративно, във ваза, да помнят,

че сцени на мен не предложиха,

а  исках да съм световна,

и силна, и тътнеща, вярваща,

ограбваща сладко и мила.

С очи да съм покоряваща,

с дух - гнездо да съм свила.

Престанах да дишам. А пеех.

Тогава ме чуха и плакаха.

В новите струни аз греех.

Новородена ме чакаха.

© Ниела Вон Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??