Прераждане
Като престанеш да дишаш разбираш,
че всичко било е усукано
от простите нишки на лирата,
която във вакуум засмукана
е пяла: "Животът е песен,
за всекиго има си ниша."
За хората старата песен
поколенията са преписали.
Аз май не успявах
да стигна до верните тонове.
Нотни минути сглобявах,
а те се израждаха в стонове.
И тях на пианото сложих,
декоративно, във ваза, да помнят,
че сцени на мен не предложиха,
а исках да съм световна,
и силна, и тътнеща, вярваща,
ограбваща сладко и мила.
С очи да съм покоряваща,
с дух - гнездо да съм свила.
Престанах да дишам. А пеех.
Тогава ме чуха и плакаха.
В новите струни аз греех.
Новородена ме чакаха.
© Ниела Вон All rights reserved.
СУПЕР!!!
