danisab (Ниела Вон)
214 312
May 17, 2008, 10:11 PM

Прераждане 

  Poetry
590 0 9

Като престанеш да дишаш разбираш,

че всичко било е усукано

от простите нишки на лирата,

която във вакуум засмукана

е пяла: "Животът е песен,

за  всекиго има си ниша."

За хората старата песен

поколенията са преписали.

Аз май не успявах

 да стигна до верните тонове.

Нотни минути сглобявах,

а те се израждаха в стонове.

И тях на пианото сложих,

декоративно, във ваза, да помнят,

че сцени на мен не предложиха,

а  исках да съм световна,

и силна, и тътнеща, вярваща,

ограбваща сладко и мила.

С очи да съм покоряваща,

с дух - гнездо да съм свила.

Престанах да дишам. А пеех.

Тогава ме чуха и плакаха.

В новите струни аз греех.

Новородена ме чакаха.

© Ниела Вон All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??