2 нояб. 2007 г., 14:49

Прераждане

747 0 2

Ти се раждаш, любов неизмерна,

с усмихнати черни очи,

и поглеждаш влюбено в мрака

мойте разбити мечти.

 

И протягаш ръка да ме срещнеш

с Него - усмихнат, смутен,

с нежна ръка да докоснеш,

влюбени гълъби, в раждащ се ден...

 

Ти се раждаш, любов, да обичаш,

ти се раждаш, любов, да шептиш,

и умираш в капчици истина,

и възкръсваш, до мен да заспиш.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...