2.11.2007 г., 14:49

Прераждане

734 0 2

Ти се раждаш, любов неизмерна,

с усмихнати черни очи,

и поглеждаш влюбено в мрака

мойте разбити мечти.

 

И протягаш ръка да ме срещнеш

с Него - усмихнат, смутен,

с нежна ръка да докоснеш,

влюбени гълъби, в раждащ се ден...

 

Ти се раждаш, любов, да обичаш,

ти се раждаш, любов, да шептиш,

и умираш в капчици истина,

и възкръсваш, до мен да заспиш.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диана Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...