16 окт. 2009 г., 23:49

Прераждане

563 0 0

Прераждане

 

Крехките среднощни обещания

шептяха за отминаваща любов.

За гърлото й ръцете ми копняха,

а Тя запрати в мрака своя зов.

 

И стенания разтърсваха небето

със меките мелодии на Ерос.

В тон звездите пееха в небитието

за поета и последния му епос.

 

Жадувахме да чуем сирените,

заплюли песните си на брега.

За да преродим в нас душите,

проклели в ада нашите сърца.

***

Помниш ли, когато през онези векове

обещахме си под златните звезди

да бъдем заеднo, държейки се с ръце

и никой не ще може да ни раздели.

 

Сега стоя над твоя гроб самотен

и мислите бунтуват се в мен.

Да те обгърна с прегръдка дива

и да потънем в нощния сатен.

 

О, ангел мой, дай на заем светлината

през мрачните завеси на Страха,

докато се срещнем в долината

в кървава прегръдка на Съдбата.

***

И здрачът бе разцепен от прелитащите звуци,

излитащи от гробницата на Смъртта.

Стенания се лутат неволно в захлас.

О,  черна Богиньо дива, изгрей за нас!

 

Ще плачат изсъхнали треви

в красивите извивки на нощта.

Ангелите падаха в моя плен,

където абаносът гние в самота.

 

Като феникс се родих отново

във пепелта на бойното поле,

където гарвани и демони играха

за мен, в една последна схватка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Живко Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...