Прераждане

Крехките среднощни обещания

шептяха за отминаваща любов.

За гърлото й ръцете ми копняха,

а Тя запрати в мрака своя зов.

И стенания разтърсваха небето

със меките мелодии на Ерос.

В тон звездите пееха в небитието

за поета и последния му епос.

Жадувахме да чуем сирените,

заплюли песните си на брега.

За да преродим в нас душите,

проклели в ада нашите сърца.

***

Помниш ли, когато през онези векове

обещахме си под златните звезди

да бъдем заеднo, държейки се с ръце

и никой не ще може да ни раздели.

Сега стоя над твоя гроб самотен

и мислите бунтуват се в мен.

Да те обгърна с прегръдка дива

и да потънем в нощния сатен.

О, ангел мой, дай на заем светлината

през мрачните завеси на Страха,

докато се срещнем в долината

в кървава прегръдка на Съдбата.

***

И здрачът бе разцепен от прелитащите звуци,

излитащи от гробницата на Смъртта.

Стенания се лутат неволно в захлас.

О,  черна Богиньо дива, изгрей за нас!

Ще плачат изсъхнали треви

в красивите извивки на нощта.

Ангелите падаха в моя плен,

където абаносът гние в самота.

Като феникс се родих отново

във пепелта на бойното поле,

където гарвани и демони играха

за мен, в една последна схватка.