Ondra (Рада Петрова)
18 95
4 февр. 2012 г., 17:44

Прераждане 

  Поэзия » Философская
878 0 6

Една пътека меко се извива

в праха и гънките на времето.

Върви широка, после изтънява,

тя чака двама, но на две не става.

 

Отдавна търси бялото момиче

с коси като узряло жито.

И момчето с глас като камбана,

а тях ги няма, няма…

 

Една пътека плаче във безкрая,

но ничии нозе не я догонват.

В забрава тя полека се стопява.

И възкръсва  – пак за двама..

 

За момиче със коси – узряло жито

и момче със глас  като камбана.

Пътеката отдавна ги обича.

И ги събира – само двама.

© Рада Петрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??