Една пътека меко се извива
в праха и гънките на времето.
Върви широка, после изтънява,
тя чака двама, но на две не става.
Отдавна търси бялото момиче
с коси като узряло жито.
И момчето с глас като камбана,
а тях ги няма, няма…
Една пътека плаче във безкрая,
но ничии нозе не я догонват.
В забрава тя полека се стопява.
И възкръсва – пак за двама.. ...