Прераждане

Ondra (Рада Петрова)
18 95

4.02.2012 г., 17:44 ч.

Поезия » Философска

922 0 6

Една пътека меко се извива

в праха и гънките на времето.

Върви широка, после изтънява,

тя чака двама, но на две не става.

Отдавна търси бялото момиче

с коси като узряло жито.

И момчето с глас като камбана,

а тях ги няма, няма…

Една пътека плаче във безкрая,

но ничии нозе не я догонват.

В забрава тя полека се стопява.

И възкръсва – пак за двама..

За момиче със коси – узряло жито

и момче със глас като камбана.

Пътеката отдавна ги обича.

И ги събира – само двама.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

myworld (Аз)

2013-12-02T23:28:47+02:00

Почувствах се като прероден след прочита си на този стих! Поздрав!
Довереница (Дочка Василева)

2013-10-17T01:11:17+03:00

"Светът е за двама"известно е.
И делнично някак звучи.
Но двамата знаят: вълшебството
се ражда от двама нали?

И в поезията си много умела!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2012-02-17T13:05:15+02:00

стопли душата ми този твой прекрасен стих..
сърдечен поздрав за теб, Рада.
Eia (Росица Танчева)

2012-02-04T21:31:08+02:00

Поздравления за творбата!
demimarinova (Евелин Маринова)

2012-02-04T20:40:11+02:00

Браво,хареса ми.
линасветлана (Лина - Светлана Караколева)

2012-02-04T18:03:26+02:00

Моите почитания, Рада!
" Една пътека меко се извива
в праха и гънките на времето.
Върви широка, после изтънява,
тя чака двама, но на две не става."