4.02.2012 г., 17:44 ч.

Прераждане 

  Поезия » Философска
925 0 6

Една пътека меко се извива

в праха и гънките на времето.

Върви широка, после изтънява,

тя чака двама, но на две не става.

 

Отдавна търси бялото момиче

с коси като узряло жито.

И момчето с глас като камбана,

а тях ги няма, няма…

 

Една пътека плаче във безкрая,

но ничии нозе не я догонват.

В забрава тя полека се стопява.

И възкръсва  – пак за двама..

 

За момиче със коси – узряло жито

и момче със глас  като камбана.

Пътеката отдавна ги обича.

И ги събира – само двама.

© Рада Петрова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??