Ако във въздуха се срещнем - ще бъдем две ранени птици.
От силата на собствената мъка ,,горчивото” в очите ни ще блесне...
Ако по пътя се застигнем – ще бъдем две деца изплашени.
В началото ще се обидим, но заиграем ли се, не е страшно...
Не сме деца и птичета не сме, по вятъра да пратим скрита мъка.
Във твойта стая сме – жена и мъж. За да се опознаем – се докосваме,
с очи се пием, със коси те омагьосвам, разпалвам постепенно огъня.
С дъха си казваш: ,,Няма да боли!” Със пръсти питаш: ,,Хубавице,
да те докосна ли по белите гърди?” - и ги докосваш. Още неопомнена,
разкъсваш със целувка раменете. Не съм страхливата и кротката жена,
пробуждаш в мен сестрата на тигрицата. От удоволствие започвам да ръмжа
и като котка със очи зелени святкам. Опасно става. В стаята тежи от ненаситност... ...