Прероден съм.
Така и не разбрах какво се случи.
Назад се връщам. Чудя се, защо?
В мен ли беше грешката или неразбран бях.
След всичко сторено оставам сам и в страх.
Потъвайки в забрава, надявам се някой да ме спомене.
Угасват всички лампи, няма вече цветове.
Затворен в сивотата, не виждам нищо друго – няма изход.
Мисля пак за миналото - не мога да го променя – и няма смисъл.
Лягам в леглото празно – очаквам да заспя.
Завивам се със спомените – мили, усещам мирис на цветя.
Къде са другите? Защо съм изоставен? ...