17 авг. 2007 г., 19:09

Престанахме да се обичаме 

  Поэзия
774 0 8
Престанахме да се обичаме,
или поне да си го казваме.
Забързани,  нанякъде все тичаме
и все отлагаме нещата.
"Ще бъдем щастливи утре,
а в петък даже романтични,
сега обаче няма време -
от утре, виж, ще е различно."
А ние всъщност сме отдавна,
различни, непознати хора,
запрегнати от вечни грижи
покорно влачим си хомота!

© Таня Панайотова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря на всички Ви за добрите думи! Наистина, човек е склонен да гони все нещо уж много важно, а всъщност без значение и така да пропуска хубавите мигове и добрите хора покрай себе си.
  • Браво, толкова хубаво си го казала!
  • Затова никога не трябва да се отлага! И да се радваме на малкото, скитото, незабележивото, обикновеното... Като японците, например...
  • Точно така правиме - отлагаме за утре, за понеделни, за другата година и...животът ни...Истински е стиха ти!!!
  • Тъжен стих,Тами,но много хубав!
    Поздрав и прегръдка!
  • Тъжно!Поздрави за стиха!
  • Тъжно е, но за жалост това е едно все по-често срещано явление! Стихът е истински и хубав! Поздрави Таня! 6
  • Защо ли позволяваме на ежедневното да убива красивото?

    Много хубав стих, Таня!!! Поздрави!!!
Предложения
: ??:??