Aug 17, 2007, 7:09 PM

Престанахме да се обичаме

  Poetry
1.1K 0 8
Престанахме да се обичаме,
или поне да си го казваме.
Забързани,  нанякъде все тичаме
и все отлагаме нещата.
"Ще бъдем щастливи утре,
а в петък даже романтични,
сега обаче няма време -
от утре, виж, ще е различно."
А ние всъщност сме отдавна,
различни, непознати хора,
запрегнати от вечни грижи
покорно влачим си хомота!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Панайотова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря на всички Ви за добрите думи! Наистина, човек е склонен да гони все нещо уж много важно, а всъщност без значение и така да пропуска хубавите мигове и добрите хора покрай себе си.
  • Браво, толкова хубаво си го казала!
  • Затова никога не трябва да се отлага! И да се радваме на малкото, скитото, незабележивото, обикновеното... Като японците, например...
  • Точно така правиме - отлагаме за утре, за понеделни, за другата година и...животът ни...Истински е стиха ти!!!
  • Тъжен стих,Тами,но много хубав!
    Поздрав и прегръдка!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...