17.08.2007 г., 19:09

Престанахме да се обичаме

1.1K 0 8
Престанахме да се обичаме,
или поне да си го казваме.
Забързани,  нанякъде все тичаме
и все отлагаме нещата.
"Ще бъдем щастливи утре,
а в петък даже романтични,
сега обаче няма време -
от утре, виж, ще е различно."
А ние всъщност сме отдавна,
различни, непознати хора,
запрегнати от вечни грижи
покорно влачим си хомота!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Панайотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря на всички Ви за добрите думи! Наистина, човек е склонен да гони все нещо уж много важно, а всъщност без значение и така да пропуска хубавите мигове и добрите хора покрай себе си.
  • Браво, толкова хубаво си го казала!
  • Затова никога не трябва да се отлага! И да се радваме на малкото, скитото, незабележивото, обикновеното... Като японците, например...
  • Точно така правиме - отлагаме за утре, за понеделни, за другата година и...животът ни...Истински е стиха ти!!!
  • Тъжен стих,Тами,но много хубав!
    Поздрав и прегръдка!

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...