Пресушена стомна
581
0
0
Аз тихо плача,
потънала във собствената си прегръдка.
Придържам жадно раната дълбока,
а ти дори не чуваш мойте вопли,
вглъбени нежно в тишината…
Отровни думи ме нападат,
изречени през телефонната слушалка,
а аз усещам - сили нямам -
лъжата да убия с нежна болка.
Сълзите ми не овлажняват вече
твоето сърце-стомана.
Молбите ми не те разпалват.
Душата ми - пак проси твоята покана.
И бавно крача към ръба
на твоята любов безумна,
но тъй си и оставам:
пресушена стомна!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Симона Гълъбова Все права защищены
