Пресушена стомна

26.08.2009 г., 16:37 ч.

Поезия » Любовна

488 0 0

Аз тихо плача,
потънала във собствената си прегръдка.
Придържам жадно раната дълбока,
а ти дори не чуваш мойте вопли,
вглъбени нежно в тишината…
Отровни думи ме нападат,
изречени през телефонната слушалка,
а аз усещам - сили нямам -
лъжата да убия с нежна болка.
Сълзите ми не овлажняват вече
твоето сърце-стомана.
Молбите ми не те разпалват. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Докоснат
Мъжко хоро

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Седемнайсти септември

Избяга Вярата. Надеждата – след нея. И Любовта си тръгна мълчешком. Като опразнена бърлога зея – еди...
След сто лета

Разправят, че си луд и див. И лош и черен ,като дявол. Че търсил си ме в сто жени. Де никне цвете си...

Още произведения »