2 февр. 2018 г., 17:41

Пресъхнала река

1.8K 2 16
Вървях, подскачах,
тичах и летях,
от любов и щастие огряна.
В небето аз високо се издигах
и с теб летях на воля. 
Летях... Но паднах!
Пречупиха се моите крила -
без твоята любов останах.
Сега...
Вървя по пътища сред тръни
с  уморени, изподраскани крака.
Сърцето ми е цялото  във рани.
Душата ми - пресъхнала река.
 

Sunny EL     

09.09.2016

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Sunny Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много си естествена и откровена,когато споделяш преживяванията си,Съни!Самочувствието като изживяваща любовта си и това при падането от високия полет,за да стигнеш до края с невероятното сравнение с пресъхнала река!!....Харесвам ясните стихове,в които усещам какво иска да каже автора,а не да гадая...А ти го можеш това!
  • 🌻Привет, Дъгичке!
    Благодаря ти за топлия ти коментар
    и за поставянето на творбата в "Любими"!
  • Защо съм изпуснала този невероятен стих, изпълнен с болка и тъга?! Оставям си го любими и се радвам, че не е писан сега!
  • 🌻 Благодаря ти от сърце, Албенка!
    Прекрасен да е денят ти, изпълнен с обич красиви мигове!
  • Не губѝ надежда, Съни! Пак ще потече реката! Поздравявам те за красивия стих!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....