Feb 2, 2018, 5:41 PM

Пресъхнала река

1.8K 2 16
Вървях, подскачах,
тичах и летях,
от любов и щастие огряна.
В небето аз високо се издигах
и с теб летях на воля. 
Летях... Но паднах!
Пречупиха се моите крила -
без твоята любов останах.
Сега...
Вървя по пътища сред тръни
с  уморени, изподраскани крака.
Сърцето ми е цялото  във рани.
Душата ми - пресъхнала река.
 

Sunny EL     

09.09.2016

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Sunny All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много си естествена и откровена,когато споделяш преживяванията си,Съни!Самочувствието като изживяваща любовта си и това при падането от високия полет,за да стигнеш до края с невероятното сравнение с пресъхнала река!!....Харесвам ясните стихове,в които усещам какво иска да каже автора,а не да гадая...А ти го можеш това!
  • 🌻Привет, Дъгичке!
    Благодаря ти за топлия ти коментар
    и за поставянето на творбата в "Любими"!
  • Защо съм изпуснала този невероятен стих, изпълнен с болка и тъга?! Оставям си го любими и се радвам, че не е писан сега!
  • 🌻 Благодаря ти от сърце, Албенка!
    Прекрасен да е денят ти, изпълнен с обич красиви мигове!
  • Не губѝ надежда, Съни! Пак ще потече реката! Поздравявам те за красивия стих!

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....