2.02.2018 г., 17:41

Пресъхнала река

1.8K 2 16
Вървях, подскачах,
тичах и летях,
от любов и щастие огряна.
В небето аз високо се издигах
и с теб летях на воля. 
Летях... Но паднах!
Пречупиха се моите крила -
без твоята любов останах.
Сега...
Вървя по пътища сред тръни
с  уморени, изподраскани крака.
Сърцето ми е цялото  във рани.
Душата ми - пресъхнала река.
 

Sunny EL     

09.09.2016

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Sunny Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много си естествена и откровена,когато споделяш преживяванията си,Съни!Самочувствието като изживяваща любовта си и това при падането от високия полет,за да стигнеш до края с невероятното сравнение с пресъхнала река!!....Харесвам ясните стихове,в които усещам какво иска да каже автора,а не да гадая...А ти го можеш това!
  • 🌻Привет, Дъгичке!
    Благодаря ти за топлия ти коментар
    и за поставянето на творбата в "Любими"!
  • Защо съм изпуснала този невероятен стих, изпълнен с болка и тъга?! Оставям си го любими и се радвам, че не е писан сега!
  • 🌻 Благодаря ти от сърце, Албенка!
    Прекрасен да е денят ти, изпълнен с обич красиви мигове!
  • Не губѝ надежда, Съни! Пак ще потече реката! Поздравявам те за красивия стих!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...