18 дек. 2014 г., 18:11

Превивах плещи - сонет 

  Поэзия » Юмористическая
295 0 0

Превивах плещи от теглото.
Оглеждах се от вечен страх.
Кафе  поднасях и на Злото,
за туй изглежда, оцелях.

Срещу статуквото кротувах-
И все на силните слугувах.
Веднъж не тропнах аз с юмрук,
бях наковалня, а не чук!

Вървях по кривите пътеки.
Не найдах истинския път.
Търпях докато ме обират,
тъй както е от памтивек...

С погребани мечти и чест,
живуркам си дори и днес!

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??