Превивах плещи - сонет
475
0
0
Превивах плещи от теглото.
Оглеждах се от вечен страх.
Кафе поднасях и на Злото,
за туй изглежда, оцелях.
Срещу статуквото кротувах-
И все на силните слугувах.
Веднъж не тропнах аз с юмрук,
бях наковалня, а не чук!
Вървях по кривите пътеки.
Не найдах истинския път.
Търпях докато ме обират,
тъй както е от памтивек...
С погребани мечти и чест,
живуркам си дори и днес!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Христо Славов Все права защищены
