18.12.2014 г., 18:11 ч.

Превивах плещи - сонет 

  Поезия » Хумористична
297 0 0

Превивах плещи от теглото.
Оглеждах се от вечен страх.
Кафе  поднасях и на Злото,
за туй изглежда, оцелях.

Срещу статуквото кротувах-
И все на силните слугувах.
Веднъж не тропнах аз с юмрук,
бях наковалня, а не чук!

Вървях по кривите пътеки.
Не найдах истинския път.
Търпях докато ме обират,
тъй както е от памтивек...

С погребани мечти и чест,
живуркам си дори и днес!

© Христо Славов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??