Превивах плещи - сонет
471
0
0
Превивах плещи от теглото.
Оглеждах се от вечен страх.
Кафе поднасях и на Злото,
за туй изглежда, оцелях.
Срещу статуквото кротувах-
И все на силните слугувах.
Веднъж не тропнах аз с юмрук,
бях наковалня, а не чук!
Вървях по кривите пътеки.
Не найдах истинския път.
Търпях докато ме обират,
тъй както е от памтивек...
С погребани мечти и чест,
живуркам си дори и днес!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Славов Всички права запазени
