Dec 18, 2014, 6:11 PM

Превивах плещи - сонет

470 0 0

Превивах плещи от теглото.
Оглеждах се от вечен страх.
Кафе  поднасях и на Злото,
за туй изглежда, оцелях.

Срещу статуквото кротувах-
И все на силните слугувах.
Веднъж не тропнах аз с юмрук,
бях наковалня, а не чук!

Вървях по кривите пътеки.
Не найдах истинския път.
Търпях докато ме обират,
тъй както е от памтивек...

С погребани мечти и чест,
живуркам си дори и днес!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Славов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...