14 мар. 2015 г., 00:43

превърнатата в сова Лилит към Адам

738 0 3

ст`орих всичко

за да те спечеля

 

не успях

но щеше да е грях

 

да не опитам

 

и отново чувствено

и мислено

към теб политам

 

...................................................................

 

и макар тъга

за мен да е

постеля

 

ти благодаря

че твоят образ

ме

живѝтелно простреля

 

...................................................................

 

а далѝ

и теб

към мен

зов`е

те

 

нека

премълчават

вековете

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стоян Минев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря , stoyna(Стойна Димова)!
    Благодаря , comeon(Септември)!

    опит за „танка“ по коментара на stoyna(Стойна Димова) :

    Твърдят , че дума
    дума отваря . Ако
    е тъй , то нека

    и рѝма стѝхове днес
    и занапред поражда !
  • Любов, изневяра и ревност -
    изглежда са вечна потребност.
    Вместо обич тяхната сила
    Адам от Лилит отделила.

    Ревност, любов, изневяра -
    и тука се някой прекара.
    Изневяра и ревност, любов -
    сред тях е любимия зов...

    Който силно само обича
    през вековете той тича...
    Но Ева е първата майка -
    спечелила без да се вайка.

    Кой гони любов бързонога
    със стаена в сърцето тревога -
    ще се питат дори вековете,
    но името Ева ще свети...

    Твоето стихотворение много ми хареса, но ме вдъхнови да ти напиша и моя вариант.Просто словото само ми дойде на гост.Явно, че съм се впечатлила.Поздравление за темата и интересния стих!Ведър ден!
  • Благодаря , Anabell(Анахид)!

    триъгълникът
    е любовен и до днес -
    недоразровен

    Адам , Лилит и
    Ева креят , без да се
    споразумеят ...

    тъга и радост
    продължават до безкрай
    да се сражават

    .....................................

    сред свят
    на прѝтчи
    неизчерпаем

    какво бил`о е
    с`амо
    гадаем


    Благодаря още веднъж !

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...