14 мар. 2015 г., 00:43

превърнатата в сова Лилит към Адам

739 0 3

ст`орих всичко

за да те спечеля

 

не успях

но щеше да е грях

 

да не опитам

 

и отново чувствено

и мислено

към теб политам

 

...................................................................

 

и макар тъга

за мен да е

постеля

 

ти благодаря

че твоят образ

ме

живѝтелно простреля

 

...................................................................

 

а далѝ

и теб

към мен

зов`е

те

 

нека

премълчават

вековете

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стоян Минев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря , stoyna(Стойна Димова)!
    Благодаря , comeon(Септември)!

    опит за „танка“ по коментара на stoyna(Стойна Димова) :

    Твърдят , че дума
    дума отваря . Ако
    е тъй , то нека

    и рѝма стѝхове днес
    и занапред поражда !
  • Любов, изневяра и ревност -
    изглежда са вечна потребност.
    Вместо обич тяхната сила
    Адам от Лилит отделила.

    Ревност, любов, изневяра -
    и тука се някой прекара.
    Изневяра и ревност, любов -
    сред тях е любимия зов...

    Който силно само обича
    през вековете той тича...
    Но Ева е първата майка -
    спечелила без да се вайка.

    Кой гони любов бързонога
    със стаена в сърцето тревога -
    ще се питат дори вековете,
    но името Ева ще свети...

    Твоето стихотворение много ми хареса, но ме вдъхнови да ти напиша и моя вариант.Просто словото само ми дойде на гост.Явно, че съм се впечатлила.Поздравление за темата и интересния стих!Ведър ден!
  • Благодаря , Anabell(Анахид)!

    триъгълникът
    е любовен и до днес -
    недоразровен

    Адам , Лилит и
    Ева креят , без да се
    споразумеят ...

    тъга и радост
    продължават до безкрай
    да се сражават

    .....................................

    сред свят
    на прѝтчи
    неизчерпаем

    какво бил`о е
    с`амо
    гадаем


    Благодаря още веднъж !

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....