14.03.2015 г., 0:43

превърнатата в сова Лилит към Адам

736 0 3

ст`орих всичко

за да те спечеля

 

не успях

но щеше да е грях

 

да не опитам

 

и отново чувствено

и мислено

към теб политам

 

...................................................................

 

и макар тъга

за мен да е

постеля

 

ти благодаря

че твоят образ

ме

живѝтелно простреля

 

...................................................................

 

а далѝ

и теб

към мен

зов`е

те

 

нека

премълчават

вековете

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стоян Минев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря , stoyna(Стойна Димова)!
    Благодаря , comeon(Септември)!

    опит за „танка“ по коментара на stoyna(Стойна Димова) :

    Твърдят , че дума
    дума отваря . Ако
    е тъй , то нека

    и рѝма стѝхове днес
    и занапред поражда !
  • Любов, изневяра и ревност -
    изглежда са вечна потребност.
    Вместо обич тяхната сила
    Адам от Лилит отделила.

    Ревност, любов, изневяра -
    и тука се някой прекара.
    Изневяра и ревност, любов -
    сред тях е любимия зов...

    Който силно само обича
    през вековете той тича...
    Но Ева е първата майка -
    спечелила без да се вайка.

    Кой гони любов бързонога
    със стаена в сърцето тревога -
    ще се питат дори вековете,
    но името Ева ще свети...

    Твоето стихотворение много ми хареса, но ме вдъхнови да ти напиша и моя вариант.Просто словото само ми дойде на гост.Явно, че съм се впечатлила.Поздравление за темата и интересния стих!Ведър ден!
  • Благодаря , Anabell(Анахид)!

    триъгълникът
    е любовен и до днес -
    недоразровен

    Адам , Лилит и
    Ева креят , без да се
    споразумеят ...

    тъга и радост
    продължават до безкрай
    да се сражават

    .....................................

    сред свят
    на прѝтчи
    неизчерпаем

    какво бил`о е
    с`амо
    гадаем


    Благодаря още веднъж !

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...