Колко трудно е през битки да минавам,
лъжите във ума си да преборя,
и страховете си да побеждавам,
когато чувствам, че ми липсва воля.
Нашепва ми тъгата, че сама съм.
И отчаянието бащински ме приютява.
От вярата ми тишина се носи,
умората в съзвучие припява.
И сякаш не съм аз, а бледа сянка –
оклюмала, предала себе си изцяло.
Отхвърлена, ненужна, неуспешна,
превърнала във черно всичко бяло. ...