Oct 31, 2015, 12:12 AM

През битките минавам

  Poetry » Other
440 0 1

Колко трудно е през битки да минавам,

лъжите във ума си да преборя,

и страховете си да побеждавам,

когато чувствам, че ми липсва воля.

 

Нашепва ми тъгата, че сама съм.

И отчаянието бащински ме приютява.

От вярата ми тишина се носи,

умората в съзвучие припява.

 

И сякаш не съм аз, а бледа сянка –

оклюмала, предала себе си изцяло.

Отхвърлена, ненужна, неуспешна,

превърнала във черно всичко бяло.

 

Кой е минавал през подобно време

на безнадеждност и униние до болка?!

И как успял е сам да се съвземе,

да заяви решителното „Стига толкова!”?

 

Какво направих аз ли? Ще ви кажа.

Припомних си добрите обещания:

Как Бог дори за птичките се грижи

и сам познал е нашите страдания.

 

С усилие погледнах към небето,

там само имаше за мен утеха.

Чернилката, посята ми в сърцето,

щях там да заменя за бяла дреха.

 

Когато избора си аз направих,

усетих Божието одобрение.

Светилника ми Той с любов поправи,

сега ще светя с ново вдъхновение!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галина Пенева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...