13 янв. 2009 г., 10:44

През дните си невидима минавам 

  Поэзия » Философская
1012 1 9

През дните си невидима минавам -

превръщам ги във шепа тъжен прах...

Привикнах със мечти да се прощавам -

да ги отгледам тъй и не успях...

 

И хората край мен са сиво-чужди -

безлични, безразлични... А, уви -

в живота от статисти нямам нужда!

(Наричах ги приятели, преди.)

 

Светът препуска... В ъгъла съм спряла

и сънено го гледам отстрани -

картината ме дразни като цяло -

отблъсква ме с размитите бои...

 

През нищото изнизва се животът,

пожънал във душата празнота.

Със флирта между злото и доброто,

объркана, потегли младостта...

 

Надеждата сега е като рана -

във нощите пулсиращо боли...

Раздърпана и жалка. Но остана,

за да живее...

                             Ще успее ли?

                                                      Дали?...

© Мариела Челебиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ще успее...Надеждата умирала последна.
  • Боли-не боли - трябва да я има!
  • поздравления за хубавия стих
  • Надеждата - неясен,странен свят
    където всичко в бъдеще живее.
    В желаната посока за обрат,
    когато вече да се променим не смеем...

    Поздравления!
  • Ами, вслушвам се в критиката!И правя опити да се поправя...
  • Много, много...!!!
    Пишеш изключително хубаво!
    За мен е безкрайно удоволствие да препрочитам стиховете ти!
  • Хубав стих! Поздрав!
  • Красив е стиха ти! Поздрави!
  • Не е лош стиха, но на финала думата "възкръсне", би трябвало да е друга, защото ти пишеш:
    "Раздърпана и жалка. Но остана,
    за да възкръсне...
    Може ли?
    Дали?..."

    Тя е жива, не е умирала, за да възкръсне.

    Още на няколко места може да се пипне, но си зависи вече от теб
    С най-добри чувства!

Предложения
: ??:??