30 дек. 2008 г., 18:52

През моите очи

759 0 2

                       То е пътят към звездите,

             то е слънцето, луната, огънят, водата,

                       то е Адът и Раят в душата, 

                       то е благодетел, ерес,

                        то е смърт и живот.

 

       Обиколил света и седемте морета, то знае, че

       някой иска да те използва,

      някои иска да те нарани,

      дръж главата си високо.

     Продължи напред!

 

                  То ще те излъже и ще ти помогне,

                 то ще те мрази и обича,

                 то ще е всичко, което имаш,

                 и всичко, което нямаш.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© НИМФАДОРА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Аз от поезия не разбирам, а и избягвам да коментирам.
    Това, което ме привлече е името ти. ХП или просто името те кефи?
    И за да не нарушавам правилата на сайта, ще коментирам и произведението ти - интересно е. Напомня ми на една песен.
  • Нимфи, не успях да го изловя със сензорите си, но То ме дръпна някак нагоре и ми стана философски космично. Добре дошла в сайта! Пиши все такива космични неща и ми ги спускай на земята.

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...