4 июн. 2004 г., 01:00

През нощта

2K 0 1
Пътищата без кола изглеждат странно и красиво…
Смъртта те следва предпазливо в най-бялото на светещите кости
Особен хлад - среднощен повей
Това е мястото:
С ореол от тишина обвито и пейка в люлякови храсти
Тук аз съм рицар безпристрастен очакващ своите видения
Оплетена в бръшлян
Направена от мъх и лишей
С походка на развяна папрат и очи от лунен камък …
От някъде дойде Съдбата и каза ми:
“ Не ме обичай
За тебе Аз съм плаващ пясък”
Не вярвах!
Заблудих се в гората сред сенките стоях и пих пелин
уплашен смъртно от далечен писък.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весел Ин Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Интересна, бих казала абстрактна творба.Внушенията са доста тежки, но стихът ми допада.

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...