4 jun 2004, 1:00

През нощта

  Poesía
2K 0 1
Пътищата без кола изглеждат странно и красиво…
Смъртта те следва предпазливо в най-бялото на светещите кости
Особен хлад - среднощен повей
Това е мястото:
С ореол от тишина обвито и пейка в люлякови храсти
Тук аз съм рицар безпристрастен очакващ своите видения
Оплетена в бръшлян
Направена от мъх и лишей
С походка на развяна папрат и очи от лунен камък …
От някъде дойде Съдбата и каза ми:
“ Не ме обичай
За тебе Аз съм плаващ пясък”
Не вярвах!
Заблудих се в гората сред сенките стоях и пих пелин
уплашен смъртно от далечен писък.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весел Ин Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Интересна, бих казала абстрактна творба.Внушенията са доста тежки, но стихът ми допада.

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...