През нощта
Смъртта те следва предпазливо в най-бялото на светещите кости
Особен хлад - среднощен повей
Това е мястото:
С ореол от тишина обвито и пейка в люлякови храсти
Тук аз съм рицар безпристрастен очакващ своите видения
Оплетена в бръшлян
Направена от мъх и лишей
С походка на развяна папрат и очи от лунен камък …
От някъде дойде Съдбата и каза ми:
“ Не ме обичай
За тебе Аз съм плаващ пясък”
Не вярвах!
Заблудих се в гората сред сенките стоях и пих пелин
уплашен смъртно от далечен писък.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весел Ин Всички права запазени
