Изви се пъстра есенна дъга,
целуна моя праг и стана пристан,
до който спря най-земната звезда...
Взриви се в пурпур... И света пречисти.
Тя ми дари единствен път до теб.
Две птици глас извиха в небесата,
по хребета препуснаха коне...
Прегръщаше ги северния вятър.
И камък върху камъка се спря,
за да поеме жадните ми стъпки.
Лицето си покрих със тишина,
Не се отказах и към теб пристъпих. ...