6 мар. 2019 г., 15:29

През призмата на бялото

533 1 7

Бяло е непоквара.

Японски жерав

танцува в снега.

Приказка стара.

Коприва за царя.

За цяр е

бялото,

цяло

разлято в дъга.

Годината разклонена

в дванайсет ризи.

Харизва пóлета

за ръце.

На талигата

чернорошава, белоснежна,

зеленориза

Елиза,

с единайсет къса

разбито сърце.

Единайсет

фенерите на Фанари.

Хвърлят сенки

над бледото й лице.

И оплакват

нелитналите Икари

и крилото

пернато

на Февруари.

 

 

1.02 - 4.03.2019

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ама аз писах за себе си. Аз съм добрата и красивата. Усмивка. /Самоирония в действие/. Винаги пиша за себе си, а излиза, че съм писала и за другите. Магията на творчеството. Благодаря, Ина, подобно.
  • Мария, да, усмихна ме, това беше реакцията ми, защото видях и почувствах нещо много близко и си казах Боже, колко ми е хубаво че някой е надникнал в мен, даже за малко...другото са само анализи...а и Духът има право да се усмихва, когато е оцелял...Бъди жива и здрава!
  • Благодаря, Силвия, ИнаКалина. Ина, страданието не трябва да предизвиква усмивка, а поне уважение, ако не състрадание. Само самоиронията е здравословна. Иронията е за поправимите недъзи, но и тя трябва да е с мярка, за да цери, а не да наранява. Не трябва да е подплатена със злоба. Истинската красота и доброта страдат. И ги рошат, и цапат, и ги пращат в гората да ги изядат зверовете. Но доброто винаги побеждава. В приказките. Понякога и в живота. Усмивка.
  • Рошаво, шантаво, белоснежно..усмихна ме..Привет Мария.
  • Приказно!

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...