МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)
966 3888
6 мар. 2019 г., 15:29

През призмата на бялото 

  Поэзия
315 1 7

Бяло е – непоквара.

Японски жерав

танцува в снега.

Приказка стара.

Коприва – за царя.

За цяр е

бялото,

цяло

разлято в дъга.

Годината – разклонена

в дванайсет ризи.

Харизва пóлета –

за ръце.

На талигата –

чернорошава, белоснежна,

зеленориза –

Елиза,

с единайсет къса

разбито сърце.

Единайсет –

фенерите на Фанари.

Хвърлят сенки

над бледото й лице.

И оплакват

нелитналите Икари

и крилото

пернато

на Февруари.

 

 

1.02 - 4.03.2019

© Мария Димитрова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ама аз писах за себе си. Аз съм добрата и красивата. Усмивка. /Самоирония в действие/. Винаги пиша за себе си, а излиза, че съм писала и за другите. Магията на творчеството. Благодаря, Ина, подобно.
  • Мария, да, усмихна ме, това беше реакцията ми, защото видях и почувствах нещо много близко и си казах Боже, колко ми е хубаво че някой е надникнал в мен, даже за малко...другото са само анализи...а и Духът има право да се усмихва, когато е оцелял...Бъди жива и здрава!
  • Благодаря, Силвия, ИнаКалина. Ина, страданието не трябва да предизвиква усмивка, а поне уважение, ако не състрадание. Само самоиронията е здравословна. Иронията е за поправимите недъзи, но и тя трябва да е с мярка, за да цери, а не да наранява. Не трябва да е подплатена със злоба. Истинската красота и доброта страдат. И ги рошат, и цапат, и ги пращат в гората да ги изядат зверовете. Но доброто винаги побеждава. В приказките. Понякога и в живота. Усмивка.
  • Рошаво, шантаво, белоснежно..усмихна ме..Привет Мария.
  • Приказно!
  • Благодаря, Яна. "Момичето беше толкова добро и невинно, че дори магията не можеше да има власт над него" - "Дивите лебеди". Предполагам, и над читателите благочестието на невинните души действа подбуждащо към добро и магията на злото няма власт. За съжаление, чистотата и красотата автоматично привличат и злото, което се опитва да ги унищожи или поне, изцапа. А моето стихотворение е анамерично. Нерде японски жерави, нерде Фанари, нерде Снежанка. Пък и във Фанари съм била есента, не знам как изглежда през зимата. Просто асоциации. Имаше един филм за "Снежанка", където джуджетата бяха с имена - дните на седмицата и облечени в дрехи с цветовете на дъгата. А Ангел Каралийчев има приказка "Магьосникът и птиците". Не беше трудно да направя асоциация с месеците и единайсетте лебеда. А Елиза всъщност се оказа нашата Марта, да видиш ти!
  • Толкова хубаво, толкова образно, толкова... чисто! Не намирам други думи, но душата ми избухна във фойерверки! Поздравления!
Предложения
: ??:??