През призмата на бялото

Comments

• 

  МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

  Ама аз писах за себе си. Аз съм добрата и красивата. Усмивка. /Самоирония в действие/. Винаги пиша за себе си, а излиза, че съм писала и за другите. Магията на творчеството. Благодаря, Ина, подобно.

  2019-03-07T06:31:22+02:00
• 

  ИнаКалина (Красимира Чакърова)

  Мария, да, усмихна ме, това беше реакцията ми, защото видях и почувствах нещо много близко и си казах Боже, колко ми е хубаво че някой е надникнал в мен, даже за малко...другото са само анализи...а и Духът има право да се усмихва, когато е оцелял...Бъди жива и здрава!

  2019-03-07T06:15:15+02:00
• 

  МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова)

  Благодаря, Силвия, ИнаКалина. Ина, страданието не трябва да предизвиква усмивка, а поне уважение, ако не състрадание. Само самоиронията е здравословна. Иронията е за поправимите недъзи, но и тя трябва да е с мярка, за да цери, а не да наранява. Не трябва да е подплатена със злоба. Истинската красота и доброта страдат. И ги рошат, и цапат, и ги пращат в гората да ги изядат зверовете. Но доброто винаги побеждава. В приказките. Понякога и в живота. Усмивка.

  2019-03-07T06:06:10+02:00
• 

  ИнаКалина (Красимира Чакърова)

  Рошаво, шантаво, белоснежно..усмихна ме..Привет Мария.

  2019-03-07T02:27:07+02:00
• 

  Plevel (Силвия Илиева)

  Приказно!

  2019-03-06T23:57:19+02:00