През призмата на бялото
Бяло е – непоквара.
Японски жерав
танцува в снега.
Приказка стара.
Коприва – за царя.
За цяр е
бялото,
цяло
разлято в дъга.
Годината – разклонена
в дванайсет ризи.
Харизва пóлета –
за ръце.
На талигата –
чернорошава, белоснежна,
зеленориза –
Елиза,
с единайсет къса
разбито сърце.
Единайсет –
фенерите на Фанари.
Хвърлят сенки
над бледото й лице.
И оплакват
нелитналите Икари
и крилото
пернато
на Февруари.
1.02 - 4.03.2019
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
