25 нояб. 2006 г., 22:51

През пръстите ти...

1.2K 0 3

***

 

През пръстите ти аз прочитам бъдещето,

избягало от вчера и сега.

Зад устните ти скривам се от себе си,

за да се търся дълго след това.

А твоят гръб е бяла страница,

простряна между времето и мен.

На него пиша как се чувстват птиците,

когато спиш до мене уморен.

Кажи ми, по какво да разгадая

живота ми какво ще сполети?

Ще бъда ли във него аз - не зная,

но знам - там неизменно ще си ти.

 

22.11.2006

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василена Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...