***
През пръстите ти аз прочитам бъдещето,
избягало от вчера и сега.
Зад устните ти скривам се от себе си,
за да се търся дълго след това.
А твоят гръб е бяла страница,
простряна между времето и мен.
На него пиша как се чувстват птиците,
когато спиш до мене уморен.
Кажи ми, по какво да разгадая
живота ми какво ще сполети?
Ще бъда ли във него аз - не зная,
но знам - там неизменно ще си ти.
22.11.2006
© Василена All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
