През пръстите ти...
***
През пръстите ти аз прочитам бъдещето,
избягало от вчера и сега.
Зад устните ти скривам се от себе си,
за да се търся дълго след това.
А твоят гръб е бяла страница,
простряна между времето и мен.
На него пиша как се чувстват птиците,
когато спиш до мене уморен.
Кажи ми, по какво да разгадая
живота ми какво ще сполети?
Ще бъда ли във него аз - не зная,
но знам - там неизменно ще си ти.
22.11.2006
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Василена Всички права запазени
