25 nov 2006, 22:51

През пръстите ти...

  Poesía
1.2K 0 3

***

 

През пръстите ти аз прочитам бъдещето,

избягало от вчера и сега.

Зад устните ти скривам се от себе си,

за да се търся дълго след това.

А твоят гръб е бяла страница,

простряна между времето и мен.

На него пиша как се чувстват птиците,

когато спиш до мене уморен.

Кажи ми, по какво да разгадая

живота ми какво ще сполети?

Ще бъда ли във него аз - не зная,

но знам - там неизменно ще си ти.

 

22.11.2006

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Василена Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...