8 февр. 2019 г., 14:01

През септември

635 1 3

 

     Месец септември бе - слънчева есен,

     с нея пристигна, приятелко моя!

     Влюбена страстно в поета Есенин...

     Срещата с тебе е край на застоя.

 

     Влизам отново на живо в играта...

     Тъй е в живота! Душата ликува!

     Възли кармични заплита съдбата,

     а пък сърцето от радост лудува!

 

     Идваш на щанда след първата смяна,

     сядаш на малкото столче любимо...

     Твоите думи вещаят промяна -

     лъч светлина ме спохожда незримо!

 

     Бие сърцето, в любов се разтваря,

     но да споделя пред тебе не смея.

     в стихове, в оди то проговаря,

     в песните, дето за тебе ги пея!

 

     Редактирано: 17,15 ч., 10 декември 2018

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Иванъ Митовъ Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ти, ИнаКалина! Извини ме, че едва днес виждам твоя коментар! От сърце ти желая здраве, и творчески успехи!
  • Красивата изповед продължава... Ах, тази любов... препоръчвам, поздрави Иван!
  • Информация: Стихотворението е 3 част на поемата "Приеми" 1 - 4

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...