11 нояб. 2016 г., 14:20  

През сто години 

  Поэзия » Любовная
295 1 2

Това, което е в очите ти

не съм го виждала от сто години.

Прости, за вечното ми тичане –

през твоя свят за малко минах...

Аз знам, че някъде със теб

вселените ни се пресичат.

Но в черната ни дупка с теб

сърцата ни със страх обичат...

© Радка Миндова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Кратък и хубав стих. Може би заобикалящите ни светове също живеят в черна дупка /или в черна бъчва/. Затова, дори и когато обичаме, обичаме със страх, без да можем да се отпуснем докрай. Поздравление, Радка!
  • Хареса ми!
Предложения
: ??:??