rozza (Радка Миндова)
366 4273
Nov 11, 2016, 2:20 PM  

През сто години 

  Poetry » Love
297 1 2

Това, което е в очите ти

не съм го виждала от сто години.

Прости, за вечното ми тичане –

през твоя свят за малко минах...

Аз знам, че някъде със теб

вселените ни се пресичат.

Но в черната ни дупка с теб

сърцата ни със страх обичат...

© Радка Миндова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Кратък и хубав стих. Може би заобикалящите ни светове също живеят в черна дупка /или в черна бъчва/. Затова, дори и когато обичаме, обичаме със страх, без да можем да се отпуснем докрай. Поздравление, Радка!
  • Хареса ми!
Random works
: ??:??