Nov 11, 2016, 2:20 PM  

През сто години

  Poetry » Love
513 1 2

Това, което е в очите ти

не съм го виждала от сто години.

Прости, за вечното ми тичане –

през твоя свят за малко минах...

Аз знам, че някъде със теб

вселените ни се пресичат.

Но в черната ни дупка с теб

сърцата ни със страх обичат...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радка Миндова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Кратък и хубав стих. Може би заобикалящите ни светове също живеят в черна дупка /или в черна бъчва/. Затова, дори и когато обичаме, обичаме със страх, без да можем да се отпуснем докрай. Поздравление, Радка!
  • Хареса ми!

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...